|
Светът, в който живеем е изпълен с различни хора, техните
желания предпочитания и вкусове. Всеки отделен човек притежава своя собствена
самоличност, която се изразява в най-различни аспекти и насоки. В контраст с
това, дори чисто биологически за всички хора важат редица нужди. Храната е едно
от нещата без, което не можем да живеем. Храненето е процесът,
който имаме
нужда да изпълняваме.
Поднесени така нещата сочат към тезата, че всички хора си
приличат по това, че консумират храна. Въпреки това храненето не е
еднакво за всички. Вглеждайки се по-подробно в историята на различните народи, лесно
можем да различим различията в предпочитанията на ниво кухня. Например турският
народ не употребява свинско месо в своята кухня, индийците пък никога не биха
консумирали телешко, тъй като за тях кравата е свещено животно. От казаното до тук следва, че хранителните навици се коренят не само на физическо,
но и на психическо ниво. Въпросът е можем ли да подбираме храната си според
личните си предпочитания и вкусове, и ако да защо избираме точно определен набор
храни, които да употребяваме? Оказва се, че каквото и да предпочетем, ние трябва
да включим в менюто си ястия, които да ни доставят набора от хранителни вещества
нужни ни за да съществуваме и да сме здрави. Тези вещества можем да получим от
различни хранителни продукти.
Например белтъчини има както в яйцата и в
пилешкото месо, така и в рибата. Какво бихме избрали? Ако попитаме този въпрос
един вегетарианец той би ни казал, че ще избере рибата. Други обаче биха
предпочели пилешкото месо. Би било интересно да си зададем и въпроса защо
съществуват тези разлики след, като някои храни могат да заместят други.
Отговора може да разделим на две части. Едната разглежда човека, като зависим от своите вкусове индивид, а втората като индивид
стремящ се да промени навиците си заради лични причини. Още с раждането си на
нас са предадени гени от нашите родители, гени, които определят и някои
предпочитания за храна. С израстването ни като отделни личноти ниe биваме манипулирани с или без умисъл да харесваме
нещо, или да не го харесваме. Това разбира се включва
хранителните ни навици. Когато порастнем ние вече имаме изградени представи за
това кое ни харесва и кое не. Децата, които като малки са били задължавани да
ядът някоя храна постоянно или насила, след време я намразват. Осъзнавайки се
като отделни личности ние сами започваме да избираме своя „хранителен път”. За
този избор ни помагат, но и ни пречат редица фактори. Някои от тях са личните ни
представи за това какви искаме да бъдем, здравословното ни състояние
и може би най-важния – нашата воля, дори и това на
кой искаме да подръжаваме. От тях ние може да се възползваме, може и да не се
възползваме.
Всичко зависи от индивидуалният човек, времето и обстоятелствата, в
които се намира. Важното за нас е да приложим мисълта на Толкин, че
единственото, което трябва да направим е да решим какво да правим с останалата
част от живота си.
|