|
Днес срещнах позната, която ми каза : „Какво става с теб ? Миналата година, когато се срещахме във фитнеса завиждах на фигурата ти, а сега как си се отпуснала...”
Да, преди година имах вътрешното усещане за необходимост от повече динамика. Чувствах се щастлива след всеки свален килограм в залата. Можех да ходя с часове без умора.Храната ми беше по специални рецепти. Рецепти съобразени с програмата във фитнеса. Понякога търпях лишения. Отслабнах драстично.Фигурата ми стана момичешка, а в лицето погрознях, сбръчках се – та аз бях на 49год. След няколко месеца се намериха смелчаци, които ме питаха със съчувствие : „Болна ли си? „ Не, не бях болна. Бях слаба, атлетична и пълна с енергия, която често ми идваше в повече.
През зимата се позастоях в къщи. Смених местоработата /по принуда /. Сега новата ми работа изисква повече физически усилия. Прибирам се уморена и нямам излишък от енергия. Понякога е в недостиг. Започнах да си хапвам по-честичко. Установих, че е голямо удоволствие да приготвиш интересна рецепта, хубаво ястие / без сметки за калориите/, да събереш семейството си на масата и да споделите на чаша вино и вкусно блюдо изминалия ден.
Естествено, в повечето случаи приготвям рецепти за безвредно хранене. За себе си, обаче, установих, че всяко вманиачване е ненормално. Самият организъм ми подсказва в дадения момент от какво имам нужда. Само трябва да се да се вслушам в гласа на собственото си Аз и да помня, че „дозата убива”. Прекаленото залитане в едната, или в другата посока е еднакво неприемливо. Повечето си рецепти за хранене започнах да измислям сама, импровизирах, забавлявах се.
Мой познат доктор ми казваше :”Хората се делят на слаби и хубави’ Самият той беше от хубавите :). И аз се разхубавих от миналата година, поне с 5 кг оторе. Но вече никой не ме пита дали съм болна..Сега съм жена, със своите естествени закръглености. И се харесвам така.
|